Проданов изкачва Еверест (8848 m) по най-трудния маршрут – западния склон, наричан още Жестокия път. Освен че е сам, той прави изкачването през силно неблагоприятните условия на месец април.
Той стига върха твърде късно – в 18:10 ч. и престоява там 33 минути, което е прекалено дълго. На слизане нощта го застига, а силна буря принуждава Проданов да чака на открито на 8700 m височина без спален чувал, храна и вода. Температурата е минус 42 градуса, а мястото се нарича „Зоната на смъртта“. Следват три драматични денонощия, през които цяла България се надява той да оцелее.
Приятелят му – алпинистът Людмил Янков прави невъзможното, за да го спаси, като преодолява за рекордно кратко време денивелация от 1330 m, но намира единствено раницата на Христо Проданов и стъпките му в снега.
Янков остава да нощува силно изтощен в спален чувал на открито. Оцелява по чудо в ураганния вятър, но плаща висока цена - пръстите на ръцете му измръзват и по-късно губи четири от тях.
През 1981 г. Христо Проданов ръководи първата българска експедиция на Хималаите. Тогава той изкачва сам връх Лхотце (8516 m) и става първият българин, изкачил връх с височина над 8000 m.
През юли -–август 1983 г. изкачва три седемхилядника в Памир в рамките на 28 дни – връх Ленин (7134 m), връх Комунизъм (7495 m) и връх Корженевска (7105 m).
През следващите години при опит за изкачване на Еверест загиват още двама българи от различни експедиции – Христо Христов и Мариана Масларова, която е племенница на Христо Проданов.